Петър ПЛАМЕНОВ
Удоволствието от съзерцанието до голяма степен се дължи на способността на погледа да се слива със съзерцаваното, да потъва и блуждае в илюзорното пространство на живописното платно. Същността се крие в илюзиониската игра на класическата живопис с нейната жажда да преодолее плоскостното и двуизмерното и да отключи в него „далечината” на копнежа, на мамещия хоризонт. Илюзия много близка до усещането за безкрайността на съществуването – също толкова невъзможна и великолепна колкото и претенцията на живопистта с нейната така „непосилна” въздушна перспектива.
